Защо е важно да умеем да задържаме вниманието си?
По думите на писателя и философ Ралф Уалдо Емерсон:
„Концентрацията е тайната на силата.“
Умението да задържаме вниманието си и да се концентрираме е ключова необходимост за постигане на успех във всяка област. Но как да задържим вниманието си продължително време в една посока, докато средата непрестанно ни облъчва с нови постове, клипове, реклами, предложения за излизане, филми, телефонни разговори, музика и всевъзможна друга информация?
В действителност, колкото повече решения взимаме през деня си, толкова повече изтощаваме глюкозата която захранва нашата воля. Истината е, че чрез непрестанното безцелно ‚браузване‘ унищожаваме способностите си да се фокусираме и уморяваме съзнанието си, разглеждайки случайна и често безсмислена информация. Изчерпването на фокусна сила чрез разпръскване на вниманието ни над множество стимули означава, че не съумяваме да фокусираме усилията си в една конкретна посока. Този подход води към безцветното реактивно състояние, в което всеки следващ стимул, който ни се изпречи на пътя се превръща в ‚интересен‘ до появата на следващия.
Така твърде често вместо да се фокусираме върху извършването на една конкретна дейност се заблуждаваме, че вършенето на няколко активности наведнъж (англ. multitasking) е по-добрият избор.
Защо правенето на няколко неща едновременно не е ефективна стратегия?
На пръв поглед изглежда е възможно да извършваме няколко дейности едновременно. Постижимо е например да готвим вечеря за семейството си и в това време да гледаме любимия сериал по телевизията.
Това, което е невъзможно обаче е, да се фокусираме върху двете задачи едновременно. На практика или приготвяме картофената салата, а диалогът по телевизията остава на втори план, или гледаме и слушаме разговорите на любимите герои и рязането на картофите остава във фона. В действителност, във всеки един отделен момент можем да се концентрираме върху едното ИЛИ другото.
Опитът да правим и двете едновременно принуждава мозъкът да превключва фокуса изключително бързо от едната задача към другата и обратно. Това не би било проблем, ако той можеше да преминава от една активност в друга гладко, но в реалността това не е възможно.
Случвало ли Ви се е да пишете важен e-mail и точно по средата на процеса да бъдете прекъснати от телефонно позвъняване или колега, който идва при Вас с въпрос?
Когато прключите разговора било телефонен или лице в лице и се върнете обратно към писането на e-mail-a си забелязвате, че е необходимо известно време (може би дори няколко минути) да се ориентирате и да си спомните какво точно сте писали.
Нещо подобно се случава и когато жонглираме между няколко дейности едновременно. Прекъсването на една задача и прескачането в друга има своята цена. От гледна точка на психологията тази цена се нарича цена на превключване– нарушаване на ефективността и понижаване на резултатите ни.
Докато при извършването на по-малко изискващи задачи като рязането на картофи докато гледаме филм успяваме да се справяме, когато една или повече от задачите изискват по-задълбочено и осъзнато внимание, цената на превключване започва да натежава и пречи на гладкото извършване на действия.
Така ‚заучавайки‘ този подход се лишаваме от възможността да навлизаме в дълбочината на фокуса и се ограничаваме до функциониране на по-плитко и краткосрочно фокусно ниво, което от своя страна ни лишава от потенциални възможности вбъдеще.
„Бъдещето се купува в настоящето!“ – френска поговорка
Естествено възниква въпросът:
Как да удължим продължителността на вниманието си и да останем съсредоточени?
Фокусът често избледнява поради липсата на обратна връзка от средата. Нашият мозък има естественото желание да разберете дали постигаме напредък към целите си, а това е невъзможно без да получаваме обратна връзка за действията си. От практическа гледна точка това означава, че трябва да измерваме резултатите си.
Съществуват разнообразни техники и упражнения за измерване и следене на напредъка. Общото между всички тях и присъща на успеха черта е изискването за постоянство. Без значение дали се сремим да подобрим форхенда си на корта, говоримия си английски или умението си да поддържаме фокуса и да приоритизираме, развитието изисква постоянни – най-често ежедневни- усилия.
Един лесен за приложение приом е качественото и/или количествено измерването на напредъка.
На практика, обаче, често избягваме измерването на прогреса от страх, че може би не напредваме толкова бързо или качествено колкото би ни се искало. В такъв момент от значение е осъзнаването, че проследяването на напредъка не е оценка на това кои сме, а е обратна връзка относно това къде сме в този момент.
„Тайната на промяната е фокусирането на цялата енергия не върху борба със старото, а в строене на новото.“ Сократ